Опитът от миналото

Грипна пандемия през 1918 година
Грипна пандемия през 1957 година
Грипна пандемия през 1968 година

• Грипните пандемии са реални събития във времето.
• Световните здравни досиета показват, че поне 10 грипни епидемии са се случили през последните 300 години.¹
• Истински пандемии, които протичат с рязко нарастване на заболеваемостта и смъртността и бързо разпространение в цял свят са достоверно документирани от 16-ти век.²
  
  

  1732 – 1733	1857 – 1858
  1781 – 1782	1889 – 1900
  1800 – 1802	1918 – 1919
  1830 – 1833	1957 – 1958
  1847 – 1848	1967 – 1968

• От 16-ти век, през всеки век са възниквали средно три пандемии с интервали от 10 до 50 години.
• Те бързо обхващат всички части на света и причиняват заболявания при над 30% от общото население.³
• Например, пандемията от 1580 г., която започва в Азия, е стигнала до всички континенти за по-малко от една година; цяла Европа е била погълната за по-малко от шест месеца.
• Тази внезапна поява на болестта, която изпреварва възможността за реакция, прави пандемиите толкова разрушителни, освен допълнителното покачване на нивото на смъртността, което те неизбежно причиняват.

СЗО е създала система за мониториране на процеса, която показва фазите на грипната пандемия според тежестта й. Вижте Фази на грипната пандемия.

• Според последните публикации, има прилики между Н5N1 и вируса през 1918 г. в тежестта на заболяването, концентрацията му при деца и млади хора и първоначалната поява на вирусна пневмония при отсъствие на вторична бактериална инфекция.
• Настоящата висока смъртност при Н5N1 вероятно няма да се запази в Н5N1-подобен пандемичен вирус, тъй като се очаква, че вирусът на птичия грип ще загуби патогеничността си, когато придобие подобрената инфекциозност, необходима за започване на пандемия.
• По-важно е, че никой вирус с Н5 подтип не е циркулирал между хората и определено никога между днешното население на Земята.
• Уязвимостта на населението към Н5N1-подобен вирус ще бъде универсална.

Пандемията през 1918 година

• Пандемията през 1918 – 1919 г. се счита за най-смъртоносното събитие в човешката история.
• Тя убива 30-50 милиона души за по-малко от една година.
• За сравнение, жертвите през Първата световна война са наброявали 8,3 милиона души.
• Началото на пандемията през 1918 г. започва незабележимо.
• Първите едновременни огнища са били установени през март 1918 г. в Европа и в няколко щата на САЩ.
• Тогава заразата се е „движела” между Европа и САЩ с кораби, превозващи войници, и после, по суша и море, е преминала към Азия и Африка.
• Първата вълна, появила се през пролетта и лятото, е била силно заразна, но не особено смъртоносна.
• Когато смъртоносната вълна дошла към края на август, нито една страна не е била подготвена.
• Втората вълна на пандемията през 1918 г. (смъртоносната), започнала почти едновременно във Франция, Сиера Леоне и САЩ, се характеризирала с взривно увеличаване на огнищата на инфекция, като смъртните случаи се увеличили над 10 пъти.
• Смъртните случаи от грип, без значение дали той е сезонна епидемия или пандемия, обикновено се наблюдават в началото или края на човешкия живот – при много младите или стари индивиди.
• Пандемията през 1918 г. е причинила смърт при млади и здрави преди това лица на възраст между 15 и 35 години.

Защо пандемията през 1918 г. се нарича „Испански грип”?

• Тъй като Испания е била неутрална по време на Първата световна война, нейните медии отразявали епидемията там без ограничение.
• Както се очаква, много от смъртните случаи през 1918 г. се дължат на пневмония, причинена от вторични бактериални инфекции.
• Но Испанския грип води и до форма на първична вирусна пневмония със силна хеморагия на белите дробове, която би могла да убие съвсем здрав човек в рамките на 48 часа и по-малко.
• Заболяването е било толкова тежко, а симптомите толкова необичайни (летаргичен енцефалит “сънна болест”), че в началото някои доктори са се опасявали от връщането на Черната смърт.

Карантина?

• Карантината и изолацията били широко прилагани, но това не помогнало особено за спирането на заразата.
• Австралия била ярък пример.
• Налагайки строга морска карантина, тази страна успяла да спре разпространението на пандемията до началото на 1919 г.
• Въпреки че е бил по-слабо летален, вирусът запазил присъствието си при младите и преди това здрави хора с 60 % смъртност (при лицата от 20 до 45годишна възраст).
• По време на пандемията, от 25 до 30 % от населението на света заболяло.
• Разпространението и смъртността надхвърляли възможността за реакция по всички направления – от болничните легла до гробните места, от медицинските доставки до ковчезите.
• Никоя част от света не останала незасегната.

Пандемията през 1957 година

• Пандемията през 1957 г. била причинена от по-слаб вирус отколкото този, на който се дължала пандемията от 1918 г.
• Светът бил много по-добре подготвен.

Пандемията през 1968 година

• Счита се, че лекото протичане на пандемията през 1968 г., причинена от щама Н3N2, се дължи частично на протекцията, получена срещу тежкото заболяване, причинено от пандемията през 1957 г.
• Тъй като най-общо вирусът е подобен на вирусите от предишните пандемии, включително най-скорошната от 1957 г., поне някои групи от световното население са имали частична защита срещу грипа или някое друго сериозно заболяване.
• Въпреки че няма точни данни за смъртността, общият брой на починалите в целия свят вероятно е 1 милион.
• Въпреки че производството на ваксина започна в рамките на два месеца от изолирането на вируса, когато епидемията достигна върховата си точка в САЩ, само 20 милиона дози са били на разположение.
• Модерната вирусология вече е била създадена и познанията за грипните вируси бързо се увеличавали.
• Били разработени и ваксини за сезонните епидемии.
• Имало и антибиотици, които да лекуват усложненията, включително бактериалната пневмония.
• Глобалната мрежа за контрол върху грипа на СЗО – вирусологичен мониторинг и система за ранно предупреждение – била на 10 години.
• Карантинните мерки са били приложени в няколко страни и е отчетено, че те нямат ефект, като успяват единствено да забавят началото на епидемията от няколко седмици до два месеца.
• Общото ниво на смъртността по цял свят е изчислено на 2 милиона случая.
• За здравните власти най-голямото предизвикателство на пандемията от 1957 г. е било предоставянето на достатъчни медицински и болнични услуги.

Грипна пандемия – готови ли сме да не я допуснем!

• История на грипните пандемии
• Пандемията и броят на смъртните случаи
• Експертите на СЗО за грипната пандемия
• Относно Антивируса на Рош
• Информация за медицински специалисти
• Как пандемията ще се отрази върху икономиката
• Как пандемията ще се отрази върху моята организация
• Как грипната пандемия ще се отрази върху обществото

Полезно от Спри-грипа.инфо:

Грип – медицински речник
За грипа с въпроси и отговори
Грип и лечение – накратко
Грип А(H1N1) – т.н. свински грип
За грипа в Интернет – полезни уебсайтове

Литература:
1.Osterholm MT. Preparing for the next pandemic. N Engl J Med (serial online) May 2005; 352:1839-1842. Accessed March 31, 2006
2.Osterholm MT. Understanding pandemic influenza in the modern world. Paper presented at: Business planning for pandemic influenza: A National summit; February 14, 2006, Minneapolis, Minn.
3.The Avian Flu Working Group. The global economic and financial impact of an avian flu and the role of the IMF. February 28, 2006. Available at: http://www.imf.org/external/pubs/ft/afp/2006/eng/022806.htm. Accessed April 13, 2006

нагоре